Този въпрос е от голямо значение, като се има в предвид факта, че често при хода на определени бизнес-операции, собствениците и директорите на компаниите пердпочитат да запазят своята самоличност в тайна. В страните с Европейска Законодателна Система това е почти невъзможно, паради факта, че данни и информация за компаниите са достьпни за общественото достояние. В Унгарая, Австрия и Германия, всяко частно лице е в състояние да изиска информация от Архивите на Регистрационната палата, позовавайки се на съществуващ бизнес интерес към компанията). От гледна точка на степента на съществуващата анонимност, компаниите могат да бъдат разделени в три групи:

• С осигурена пълна анонимност. Личните данни , както на директорите, така и на собствениците се съхраняват в Регистрационната Палата , но не ca достъпни дори за органите на местната власт. Такива територии ca: Британските Виржински острови, Ниуе, Белиз, Сейшеловите Острови и др. Спазването на пълна анонимност за икономическата дейност е правило, обясняващо и броят на компаниите регистрирани в тези територии ( например през 2000 година ca регистрирани нaд 62000 нови компании на Британските Виржински острови).

• С частична анонимност. В Панама например, данните на собствениците не се вписват в Обществените Регистри, но затова пък всички лични данни на директорите ca достъпни за общественото достояние.

• С Пълна Публичност. Редица от личните данни, както на собствениците , така и на директорите ca достъпни за общественото достояние. В Кипър например, за собствениците и директорите на компанията ca достъпни данните като; име, националност, номер на паспорта, дата на раждане, личен адрес и др.