Много е важно да разберем погрешното мнение, че след като с офшорната компания може да се работи безданъчно, то и нейното поддържане ще е безразходно. Вярно е, че липсата на данъци почти при всички офшорни компании е факт, но това не се отняся за ежегодните разходи. Поддръжката на една компания като организация, дори когато тя съществува формално, изисква някои разходи и този факт трябва да бъде взет под внимание при учредяването на компанията. Тук ще разгледаме стандартните разходи, включени в годишната поддръжка на компаниите:

• Годишна държавна такса/данък - може да бъде фиксирана, линейна или обединена, в зависимост от метода на данъчното облагане в дадената страна.

• Разходи за регистрационен адрес и агент - Почти във всички офшорни зони е законообосновано наличието на местен регистрационен адрес и местен представител ( агент, секретар и др.). Като правило тези две функции не се разграничават,тъй като в повечето случаи регистрационният адрес на компанията е фактически адресът на местния представител, който обикновено е местна адвокатска контора. Тя предоставя адреса си, за да бъде вписан в учредителните документи на компанията и поема задължението да я представлява при плащането на годишните данъци и такси. В повечето случаи, задълженията на регистрационният агент са сведени до минимум , а по-конкретно да внесе в държавната хазна сумата на годишната държавна такса, преведена му от компанията. Държавата на регистрация, посредством този законов регламент предоставя работа за стотици и дори хиляди свои граждани в продължение на години. Разходите за поддръжка на компанията се заплащат ежегодно. Ако офшорната компания не заплати своите разходи, местният агент се отказва от правото си на представител и внася оставката си в Регистрационната Палата. В резултат на това компанията влиза в нарушение на закона изискващ наличието на местен регистрационен адрес и агент и в някои територии това е причина компанията да бъде изключена от Регистъра на компаниите. Следователно, компанията престава да съществува легално и всички транзакции извършени от нея след датата на изключване се считат за невалидни.

• Разходи за номинален директор и собственик. Номиналните директори и собственици се използват, когато фактическите собственици и директори не желаят личните им данни да бъдат вписани в учредителните документи на компанията. За тази си функция те получават ежегодно фиксирана комисионна, плюс допълнителни суми за всеки отделен акт извършен от името на съответната компания.

• Разходи за препращане на кореспонденция. Когато компанията иска, тя може да получава своята кореспонденция на регастрационния си адрес. Естествено, се заплащат разходите за препращането на кореспонденцията до фактическия адрес посочен от клиента. Сумата може да бъде заплащана годишно или за всяка пратка поотделно.

• Предоставяне на офисно пространство, ползването на телефон и факс, разходи за администрация. Предоставянето на регистрационен адрес не означава, че офшорната компания е упълномощена да използва офиса, намаращ се на адреса вписан в учредителните документи на компанията. Ако клиентьт има нужда от офис пространство, трябва да поръча тази услуга отделно, както и предоставянето на телефонен и факсов номер за получаване и препращане на кореспонденция. Допълнително се заплащат подписите на номаналния директор поставени на разлачните договори, както и попълването и издаването на фактури и изпращането им на определен адрес.

• Разходи заплащани за преиздаването на различни документи. Налага се в случаите, когато компанията се нуждае от нов регистрационен сертификат или някой от учредителните документи е бил повреден или загубен и е необходимо преиздаването му.

• От изброените до тук разходи, първите два са задължаетлни за всички компании, докато останалите са опционални ( при изрична поръчка от страна на клиента ). Тук разгледахме и обобщихме само най-често срещаните разходи при работата с офшорните компании. Разбира се, в зависимост от нуждите на всяка компания, могат да се появят най-различни разходи, свързани с допълнителни опционални услуги поръчани от собствениците или директорите на компанията.