Институцията на Тръста датира от преди повече от 800 години в Англо¬саксонското право. Основното в него е, че основателят на Тръста (англ. settlor или grantor), прехвърля принадлежащото му имущество на попечител (англ. Trustee), който в наши дни обикновено се явява компания специализирана в тази област, така че имуществото да стане собственост на попечителя. Те определят в Тръстов Договор ( англ. Trust Deed) как попечителят трябва да управлява имуществото, възнаграждението, което ще получава за извършването на тази услуга и кои ще са бенефициарите на имуществото притежавано от Тръста. Основателят на Тръста може също така да бъде и бенефициар до момента на своята смърт или да изброи други лица (обикновено съпруг/а, деца, братя, сестри и др.). След смъртта на основателя, Тръста обикновено прекратява своето съществуване и имуществото се разпределя между бенефициарите в съответствие с инструкциите в Тръстовия Договор. Възможно е, Тръста да продължи да съществува и след смъртта на своя основател, в съответствие с неговата воля изложена в Тръстовия договор или ако бенефициарите решат да подпишат нов договор с попечителя.

Тръстовата институция е била пралагана в случаи, когато поради една или друга причина основателят не е бил в състояние да управлява своето имущество (например когато по време на Кръстоносните Походи, кръстоносците е трябвало да придружат краля до Светата Земя). Най-често срещаната цел за сключване на Тръстов договор в наши дни е поради причини за сигурност, наследство или защита на имущество.

Попечителят (англ. Trustee) е физическо лице или компания, резидент на юрисдикция предлагаща данъчни облекчения, в резултат на което данъчното бреме, което може да възникне от увеличаването на имуществото, не се прилага.