Както вече споменахме, една от главните причини за създаването на офшорни компании в «tax haven» територии е да се избегнат тежките данъчни облагания и на тяхно място да се възползваме от предлаганите данъчни облекчения. Трябва да отбележим, че напълно безданъчни компании и компании без разходи нe съществуват (поне не законно) никъде по света, независимо от факта, че в някои държави офшорните компании не се облагат с данък. Най-често срещаните принципи на данъкооблагане в териториите регистраращи офшорни компании ca изброени по-долу:

• В страните, където компаниите прадобиващи доходи само извън гранаците на регистрационната територия се освобождават напълно от данъци. В тези случаи компаниите заплащат фиксирана държавна такса, която не зависи от оборота и печалбата на компанията. Такива територии ca Британските Виржински острови, Бахамските острови, Белиз и др.

• Държавният данък не се базира на оборота , а на учредителния капитал на компанията. Например, компаниите регистрирани в Лихтенщайн заплащат държавен данък в размер на 0,1 % от пуснатия в обръщение акционерен капитал ( или минимум 1000 Швейцарски франка) на година.

• Освобождаването от данъци се прилага само върху доходи придобити извън страната на регистрация. В някои страни , като Панама и Хонг Конг, компаниите могат да водят дейност и на територията на страната, като местните доходи придобити от нея се облагат с данъци по действащите данъчни таблици, а доходите придобити извън граница си остават необлагаеми. В тези случаи се изисква ежегодно, компаниите да декларират отделно местните от извънграничните доходи.

• Данъкооблагане по действащите данъчни таблици. Една от тези територии е Кипър, където офшорните компании плащат данък от 10% върху печалбата. В тези случаи е задължително поддържането на счетоводни книги и подготвянето и предаването на годишен счетоводен и финансов отчет.